България – дом на първите Хомо сапиенс в Европа

Международен екип от български и чуждестранни учени, сред които Свобода Сиракова, Росен Спасов, Николай Сираков и Ценка Цанова, поднови проучванията в дряновската пещера „Бачо Киро“, които се провеждат от 2015г. Д-р Ценка Цанова е от Германския институт за еволюционна антропология и е ръководител на разкопките от германска страна, а доц. д-р Свобода Сиракова и доц. д-р Николай Сираков, който е ръководителят на проекта от българска страна са от Национален археологически институт с музей – БАН. Палеонтологът Росен Спасов е от Нов български университет. От няколко месеца чакахме публикуването на последното им проучване. Днес, 11 май 2020 г., то стана факт! С публикация в списание „Нейчър“ (Nature) бе потвърдено, че тук са първите следи от живот на хомо сапиенс (разумни хора) в Европа. При това са датирани изключително точно:

„По-голямата част от костите на животните, които датираме от този отличителен, тъмен слой, имат признаци на човешко въздействие върху костните повърхности, като например следи от отделяне на месото и костите, което, наред с преките данни на човешките кости, ни предоставя наистина ясна хронологична картина за това кога Хомо сапиенс за първи път окупира тази пещера, в интервала от 45 820 до 43 650 години, а потенциално още преди 46 940 години„, обяснява в изявление Хелън Фаулас, автор на изследването и докторант от Института за еволюционна антропология Макс Планк.

Това означава, че разумните хора са дошли в Европа няколко хилядолетия по-рано, отколкото се смяташе досега. Находките от пещера „Бачо Киро“ в община Дряново свидетелстват за нов начин за изработка на каменни инструменти и нови набори от поведение, включително изработка на лични орнаменти, които са отклонение от това, което знаем за неандерталците от този период.

Най-популярните животни, ловувани от тези съвременни хора, включват бизони и елен. След това костите им са направени в други инструменти или лични украшения. Някои от висулките включват и зъби от пещерни мечки.

проф. Жан-Жак Юблен

Разкопките се провеждат под ръководството на френския палеонтолог проф. Жан-Жак Юблен от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг. Той споделя, че изследователите успяват да получат невероятна точност в датирането на костите въз основа на фрагментираните доказателства, останали след това. Те съчетават различни анализи, включително радиовъглеродни и генетични датировки – нещо, което изследователите смятат, че скоро ще стане стандарт при изучаването на обекти от този период, за да определят как съвременните хора изместват неандерталците.

Пещерата „Бачо Киро“ – преддверието

Сега обаче се пораждат нови интересни въпроси, свързани с взаимодействията между неандерталците и хомо сапиенс. Става ясно, че те са съжителствали и обменяли култура и гени в продължение на около 8 000 години.

Инфо: http://destinationdryanovo.com

Споделяй на воля: