Епични праисторически пътувания в Тихия океан

Открити са нови доказателства за епични праисторически пътувания между Северна и Южна Америка и Източна Полинезия.

ДНК анализи показват, че е имало смесване между индианците и полинезийците около 1200 г. сл. Хр.

Степента на потенциалните контакти между регионите е горещо оспорвана област от десетилетия.

През 1947 г. норвежкият изследовател Тур Хейердал прави пътешествие със сал от Южна Америка до Полинезия, за да докаже, че пътуването е възможно.

Досега привържениците на взаимодействието между индианците и полинезийците разсъждаваха, че някои общи културни елементи, като например наподобяваща дума, общо използвана за „реколта“, намекваха, че двете популации вероятно са се смесили преди европейците да се заселят в Южна Америка.

Опонентите пък сочат други проучвания с различни заключения и най-вече наблягат на факта, че двете групи са разделени от хиляди километри открито море, което само по себе си е било пречка, двете култури да са си взаимодействали.

Александър Йоанис от университета в Станфорд в Калифорния и неговите международни колеги анализират генетични данни от повече от 800 живеещи местни жители на южната и Френска Полинезия.

Те търсели фрагменти от ДНК, които са характерни за всяко население и за сегменти, които са „идентични по произход“ – което означава, че са наследени от един и същ предшественик преди много поколения.

„Открихме идентични по произход сегменти от коренното американско потекло на няколко полинезийски острова!“, казва Йоанидис.

„Беше категорично доказателство, че е имало единично събитие довело до контакт, между двете групи.“

Kon-Tiki expedition
GETTY IMAGES | Тур Хейердал направи пътуване в Тихия океан на сал от балсови трупи, за да покаже, че пътуването между двете култури е било възможно

С други думи, полинезийците и американските индианци са се срещнали в един момент от историята, и през това време са се родили деца със смесен индиански и полинезийски произход.

Статистически анализи потвърждават, че събитието е станало около 1200 г. сл. Хр., по времето, когато Тихоокеанските острови първоначално са били уредени от полинезийци.

Запитан, кой смята, че е осъществил първия контакт, той се осмелява да предположи, че може би полинезийските навигатори са стигнали първи до Южна Америка.

„Тъй като линията на времето съвпада с момента, когато полинезийците тръгват на най-дългите си изследователски пътешествия и скоро след като откриват Великденския остров, който е изключително отдалечен, а по-късно заселват Нова Зеландия и Хаваи, те са нямали представа, че в крайна сметка ще открият друг континент.“ – каза той.

Предишни изследвания на геномите на хората от тези региони са се фокусирали около вероятен контакт на Великденския остров – известен с гигантските си каменни лица – защото това е бил най-близкият обитаем полинезийски остров до Южна Америка.

Въпреки това, списание „Nature“ подкрепя идеята, че първият контакт е възникнал на един от архипелазите на Източна Полинезия – както е предложено от Хейердал.

Движението на въздушните маси и настоящи симулации показват, че пътуванията по вода, заминаващи от Еквадор и Колумбия, е най-вероятно да достигнат Полинезия, и че те биха пристигнали с най-голяма вероятност Южните Маркизи, последвани от архипелага Туамоту.

И двата архипелага са в сърцето на островите, където изследователите са открили наследствен генетичен компонент от американските индианци от Северозападното плато.

Преди това изследователите са отбелязали повърхностни прилики между монолитните статуи в Полинезия и други, открити в Южна Америка.

Но други доказателства сочат, че има връзки между езиците. Сладкият картоф, който първоначално се е отглеждал в Централна и Южна Америка, преди разпространението му от европейските колонисти е можел да се намери и на друго място – островите на Океания. Освен това има връзки между езиците (включително „кумала“, думата за сладък картоф)

Тур Хейердал е стартирал експедицията си от Каляо, Перу, на 28 април 1947 г. с екипаж от пет спътници. Те плавали на сала 101 дни, прекосявайки 6900 км океан, преди да се разбият в риф при Рароя в Туамоту на 7 август 1947.

Споделяй на воля: